Исторически обект Крепост Овеч
Провадийската крепост е построена на величественото плато източно от града, познато под името Калето. Тя се използва от средата на ІІІ до края на ХVІІ век, с прекъсване от първите десетилетия на VІІ до Х век. Византийците я назовават Проват, българите – Овеч, а турците – Таш хисар (каменна крепост). Уникалните природни дадености я правят трудно превземаема. Твърдината отвсякъде е защитена от скали с височина от 11 до 18 м. Тесен скален провлак я свързва със съседното плато Табиите. Между Калето и Табиите в миналото е имало дълъг дървен мост. Най-високата част на крепостта е т. нар. „Цитадела” със 166 м надморска височина. Крепост Овеч.
Исторически обект Солницата
На 6 км югоизточно от Провадия се намира единственото находище на каменна сол в България. Почти в центъра на солното огледало се издига праисторическа селищна могила и върху нея – тракийска надгробна могила.
Археологическите проучвания на селищната могила Провадия–Солницата започват през 2005 г. с участието на сериозен научен екип, ръководен от проф. Васил Николов. Досегашните проучвания разкриха сензационни данни свързани с праисторията на нашите земи.
Комплексният праисторически обект Провадия-Солницата представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5500 – 4200 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически град на нашия континент (4700-4200 г. пр. Хр.), който се състои от укрепено с каменни стени селище (цитадела), производствен солодобивен комплекс, ритуално поле (ямно светилище) и некрополи. Заема площ от около 200 дка. Възникването и развитието му е свързано с Мировското солно находище, върху което той се намира. Изваряването на разсол в керамични съдове е най-ранният регистриран в Европа случай на тази технология за получаване на сол, а Провадия-Солницата е най-древният солодобивен център на стария континент. В зоната на солодобивния център засега са установени четири съоръжения за изпаряване на сол, датиращи към късния неолит и късния халколит (5200-4200 г. пр. Хр.). Солницата
Исторически обект Скални манастири
Скален манастир в м. “Кара пещера” край с. Манастир. Намира на 2,3 км северозападно от центъра на селото. Приема се, че е от ХІІ–ХІV век. Обителта се състои от няколко надземни и подземни помещения.
Скален манастир “Св. Георги” е на 2 км югоизточно от с. Петров дол, в м. Таш кайнарджа, в дъното на горист дол. Състои се от дървен параклис и килия-костница, изсечена в скалите на височина 6–7 м. Датиран към ХІІ–ХІV век.
Скален манастир в м. Шашкъните. Намира се на 300 м над кв. Север на Провадия. Не е публикуван научно. Приема се, че е от ХІІ–ХІV век. Манастирите
